
Снимка : Envanto
Доходността по дългосрочните американски държавни облигации отново премина критичния праг от 5% в сряда, предизвиквайки трус на фондовите пазари и поредна вълна от безпокойство сред инвеститорите. Слаб интерес към търг на 20-годишни облигации, проведен от Министерството на финансите на САЩ, изпрати доходността им до 5.1% – най-високото ниво от ноември миналата година. Подобна динамика бе отчетена и при 30-годишните книжа, които достигнаха 5.08%, преминавайки за втори път тази седмица символичния праг от 5%.
Пазарната реакция не закъсня. Dow Jones Industrial Average се срина с 817 пункта – спад от почти 2%, като това бе най-лошият му ден от повече от месец. S&P 500 и технологичният Nasdaq също не устояха на натиска, завършвайки с понижения съответно от 1.6% и 1.4%. Натискът се усещаше особено силно в акциите на големи корпоративни играчи – UnitedHealth загуби близо 6% от стойността си след публикация в британския Guardian, в която компанията бе обвинена в неприемливи практики спрямо хоспитализации в старчески домове. Компанията категорично отхвърли твърденията, но щетите върху инвеститорското доверие вече бяха нанесени.
Спадовете не подминаха и гиганти като Nike, Apple, Nvidia, Amazon, Palantir и Tesla, чиито акции се понижиха в диапазона от 1.4% до почти 4%. Всичко това е симптом на по-дълбоката несигурност, която завладява Уолстрийт, а тя произтича от два ключови фактора: рязко покачване на държавната доходност и засилено безпокойство около фискалното здраве на най-голямата икономика в света.
Най-новият търг на 20-годишни облигации на стойност 16 милиарда долара показа ясно, че инвеститорите вече не са склонни да поемат дългосрочен риск без сериозно възнаграждение. Те приеха доходност от 5.04% – най-високата от октомври насам – което принуди правителството да предложи по-висока доходност, за да компенсира слабия интерес. Допълнително масло в огъня наляха действията на рейтинговата агенция Moody’s, която понижи кредитния рейтинг на САЩ, предупреждавайки за нарастващ дълг и високо съотношение на лихвените плащания спрямо БВП – ниво, което изпреварва дори икономики със сходен рейтинг.
Поскъпването на държавните облигации има и далеч по-широк ефект – то прави заемите по-скъпи както за домакинствата, така и за бизнеса. Това означава по-високи лихви по ипотеките, кредитните карти и корпоративните кредити – фактори, които ограничават потреблението и инвестициите и охлаждат икономическата активност.
Реакцията на пазарите показва, че инвеститорите започват да поставят под въпрос дългосрочната устойчивост на американските финанси. С национален дълг, надвишаващ 36 трилиона долара, и растящи разходи по обслужване на този дълг, финансовата картина на САЩ изглежда все по-притеснителна. Повишените доходности вече не се разглеждат само като краткосрочна реакция на инфлация или парична политика – те се превръщат в сигнал за дългосрочен стрес.
Източник :Forbes
