Над една трета от работещите в България официално получават доходи, равни или близки до минималната работна заплата (МРЗ), показват данни на Националната агенция за приходите (НАП), цитирани от Dnevnik.bg.
По информация на НАП за 2024 г., 36% от наетите лица са били осигурявани върху минималната заплата от 1077 лв. Според експертите това крие сериозни икономически и социални рискове.
„Минималната заплата е двуостър меч – в години на икономически растеж тя може да повишава общите доходи, но в криза често блокира разкриването на нови работни места,“ коментират анализатори, цитирани от Dnevnik.bg.
Допълнителен проблем е, че голяма част от тези „минимални“ доходи са само на хартия. Реалното възнаграждение често е по-високо, но се изплаща недекларирано, за да се избегнат осигурителни разходи. При 1000 лв. брутна заплата данъкът върху дохода е едва 86 лв., но осигурителните вноски достигат 32% от сумата. Тъй като МРЗ е и минимален осигурителен праг, работодателите имат стимул да отчитат по-ниски официални заплати.
От началото на 2024 г. минималната заплата се определя по формула – 50% от средната брутна заплата за последните 12 месеца. Според прогнозите, цитирани от Dnevnik.bg, за 2025 г. МРЗ ще нарасне с 12,5% до 1212 лв. Формулата обаче е критикувана от работодателски организации, които твърдят, че тя автоматично води до нарастване без връзка с производителността и икономическата реалност.
Средната брутна заплата за второто тримесечие на 2025 г. е 2572 лв., по данни на Националния статистически институт (НСИ). Въпреки това, над 87% от работещите декларират доходи под 3000 лв., а близо половината са между минималната и средната заплата.
Експертите предупреждават, че без структурни реформи минималната работна заплата ще продължи да бъде както социална защита, така и капан, задържащ развитието на пазара на труда.
About The Author
